Няма как да не споделя емоциите си от, това което ми се случи вчера сутринта. Както си вървях през двора в училище, устремена към класната стая за часа по математика (това малко звучи все едно съм още в гимназията, но и в колежа също трябва да взема един час по математика), така че замислена за предстоящия час, или по скоро разбуждаща се от прохладното време, както си вървях, случайно забелязах един човек покатерен на най-високата елха в двора на училището. Той не беше някой откачен човек решен да провери дали се пада лесно от дървото, а по-скоро просто си вършеше работата да украси елхата за предстоящите празници. Под предстоящи трябва да се подразбира Коледа въпреки че според мен има няколко други празника преди това, а измерено във времето има цял месец и четири дена до същинската Коледа. Аз все още не съм се замислила за края на семестъра или пък за няколкото дена ваканция, които ще имаме по празниците. Но всичко тук се движи напред с времето. И в този смисъл всички започват да се настройват от рано за празниците. Хващам се на бас че ако общувах с някакви американци сега, щяхме да си говорим за това какви коледни подаръци да купим на най-близките си хора. В това няма нищо лошо, но на мен ми се струва твърде прибързано и от там някак си изкуствено. Като човек идващ от друга страна, в която подготовката за Коледа започва една-две седмици преди празника (разбира се всяка следваща година, ние се приобщаваме все повече към американската нагласа и няма да се очудя ако тази година и в България окрасите са вече сложени) всичко това ми се видя много странно и необичайно отначало. Прихласвах се по всички онези красиви окраси по магазините, които дори не съм си представяла че съществуват, светещи еленчета, джуджета и какво ли още не, точно като по филмите. После се захласвах по украсите, които хората слагат по къщите и дворовете си. Докато в един момент не осъзнах колко тъжно и жалко е всичко това. В крайна сметка, тези хора имат само това. Една скъпа украса и цялото внушение за големия празник, което дори немогат да осмислят. Когато за първи път видях как американците празнуват Коледа, наистина бях изумена. В този момент осъзнах, какво означава хората да нямат традиции и история, на която да базират преживяванията си по празниците. Вечерта преди Коледа беше като най-обикновена вечер навън, до ресторанта за вечеря, без някаква специална храна, завършвайки с разменянето на подаръци. На 25-ти декемри, развлечението на много голяма част от американците се оказа ходенето на кино. И така като направих аналогия с това как ние прекарваме тези два дни от годината, нямаше как да не забележа големите различия, другото разбиране за семейни ценности и колко по-стойностно е нашето преживяване дори и да нямаме невероятните украси и скъпите подаръци. Разбира се, сигурна съм че и при американците има изключения и всеотдайни семейства, но като цяло преобладаващото явление е както описах по-горе.
Важно понякога е да се замислим от къде сме тръгнали, защото всъщност то се оказва не чак толкова лошо място, и цялата ни критика към тукашните хора и живот може би е само плод на нашето желание да бъдем пак там, от където сме тръгнали. Тогава обаче аз се сещам за причините, поради които съм се разделила с България и няма как да ги пренебрегна и да се върна назад.