Днес е важен и интересен ден. Презентацията на Steve Jobs за 2008-ма година ще започне след броени минути. И както Steve Jobs обича да казва “One more thing…” , което всички очакваме с нетърпение.
Можете да следите презентацията от www.macrumorslive.com.

Празниците бързо дойдоха след края на семестъра и последните дни на декември се изтъркулиха за да започне новата 2008-ма година.
По Коледа с Жоро се постарахме да си сготвим вкусно. На бъдни вечер си направихме фасул, питка, сърмички, картофена салата и баклава за след 12 часа. Похапнахме вкусно и посрещнахме Коледата вкъщи. Също си разменихме и подаръци. Аз получих едни много красиви и нежни обици с камъче, които са комплект към една висулка за синджирче, която Жоро ми беше подарил по-рано, и която нося почти постоянно с много малко изключения, когато за разнообразие сменям бижутата.
Нова година прекарахме на работа. В италианския ресторант, където работя аз, затворихме към десет часа вечерта на 31-ви декември, но Жоро работиха до към 2 часа на първи, така че след работа аз отидох при него за да сме заедно. Радо също дойде, защото и той беше на работа с мен. Така че нова година посрешнахме в ресторанта без кои знае какъв шум и еуфория в компанията на останалите работещи мексиканци и американците заради, които ресторанта беше отворен до толкова късно. След като и последните хора си тръгнаха, се прибрахме в нас и още поне два часа си стояхме по столовете, почивахме си и си приказвахме.
И деня след Коледа, и деня след Нова година си прекарахме мързелувайки, все пак затова са празниците нали .
От днес започна зимният семестър и с него и работата в училище както и моят час Колаж, който започна тази сутрин.
Сега е време да се прибирам в къщи, защото работния ден приключи, пък и от снощи имаме с Жоро да си догледаме третата част на Властелинът на Пръстените.

За тези които си падат по сърмичките мога да кажа, че от скоро постоянно зареждат с лозови постни сърмички в магазина до нас, който се казва Best Yet. Продават ги в консерви и с различно овкусяване. Много са приятни и особено полезни, когато човек е гладен и преди да си сготви има нужда да хапне нещо малко. Последният път, когато бяхме до магазина за сърмички забелязахме че са пуснали и зелеви сърмички, направо си взехме няколко кутии. На мен даже зелевите сърми ми харесват повече от лозовите, но и двата вида са много вкусни.

Благополучно приключи и този семестър. Най-накрая има малко повече време за почивка. В четвъртък официално ми минаха последните изпити и сега само работя. Чакам да ми излезнат оценките, но съм доволна как мина всичко, така че не трябва да има изненади. През почивните дни, освен работата в ресторанта започнахме да чистим в нас и до понеделник оправихме и си сложихме елха. Готови сме за празниците, само ще поработим малко но ще има и няколко дена, в които всичко ще е затворено(училищетото и ресторанта) така че няма да се работи.
Аз ще взимам един час през януари, който се води през късия зимен семестър от 2-ри януари до 30-ти януари, и след това февруари започва същинския пролетен семестър.

Преди около месец се явих за първи път на изпита по кормуване за американска книжка. Изпитващата беше много точна, но не ми даде книжка. От цялото вълнение или по скоро притеснение и от напълно непознатото място, на което карах изпуснах един знак стоп, съответно не спрях и освен това не изчаках едни пешеходци да пресечат целия двулентов път ами само до половината, и така заслужено не получих книжка. По-важното е че днес, един месец по-късно се явих отново. За моя най-голяма радост ми дадоха книжка без никакви забележки. И аз съм много щастлива от този факт, сега само си чакам картончето да ми дойде по пощата.

От няколко седмици рисувам в една от лабораториите в колежа. Моята задача е да изрисувам рамка от молекули около закаченото корково табло, на което учениците си излагат разпечатаните проекти. След като професора ми купи необходимите бои, аз започнах най-старателно да рисувам върху предварително боядисаната стена. Интересното е, че за първи път рисувам на стена и то молекули. Използвам акрилни бои и молекулите които рисувам са DNA(ДНК-а) и TRNA(ТРНК-а). От тук нататък всичко е само въпрос на време да завърша проекта. Съвсем откровено мога да кажа че ми е много приятно да рисувам на стената и съм доволна, че ще зарадвам една определена група от хора, които работят там.

Няма как да не споделя емоциите си от, това което ми се случи вчера сутринта. Както си вървях през двора в училище, устремена към класната стая за часа по математика (това малко звучи все едно съм още в гимназията, но и в колежа също трябва да взема един час по математика), така че замислена за предстоящия час, или по скоро разбуждаща се от прохладното време, както си вървях, случайно забелязах един човек покатерен на най-високата елха в двора на училището. Той не беше някой откачен човек решен да провери дали се пада лесно от дървото, а по-скоро просто си вършеше работата да украси елхата за предстоящите празници. Под предстоящи трябва да се подразбира Коледа въпреки че според мен има няколко други празника преди това, а измерено във времето има цял месец и четири дена до същинската Коледа. Аз все още не съм се замислила за края на семестъра или пък за няколкото дена ваканция, които ще имаме по празниците. Но всичко тук се движи напред с времето. И в този смисъл всички започват да се настройват от рано за празниците. Хващам се на бас че ако общувах с някакви американци сега, щяхме да си говорим за това какви коледни подаръци да купим на най-близките си хора. В това няма нищо лошо, но на мен ми се струва твърде прибързано и от там някак си изкуствено. Като човек идващ от друга страна, в която подготовката за Коледа започва една-две седмици преди празника (разбира се всяка следваща година, ние се приобщаваме все повече към американската нагласа и няма да се очудя ако тази година и в България окрасите са вече сложени) всичко това ми се видя много странно и необичайно отначало. Прихласвах се по всички онези красиви окраси по магазините, които дори не съм си представяла че съществуват, светещи еленчета, джуджета и какво ли още не, точно като по филмите. После се захласвах по украсите, които хората слагат по къщите и дворовете си. Докато в един момент не осъзнах колко тъжно и жалко е всичко това. В крайна сметка, тези хора имат само това. Една скъпа украса и цялото внушение за големия празник, което дори немогат да осмислят. Когато за първи път видях как американците празнуват Коледа, наистина бях изумена. В този момент осъзнах, какво означава хората да нямат традиции и история, на която да базират преживяванията си по празниците. Вечерта преди Коледа беше като най-обикновена вечер навън, до ресторанта за вечеря, без някаква специална храна, завършвайки с разменянето на подаръци. На 25-ти декемри, развлечението на много голяма част от американците се оказа ходенето на кино. И така като направих аналогия с това как ние прекарваме тези два дни от годината, нямаше как да не забележа големите различия, другото разбиране за семейни ценности и колко по-стойностно е нашето преживяване дори и да нямаме невероятните украси и скъпите подаръци. Разбира се, сигурна съм че и при американците има изключения и всеотдайни семейства, но като цяло преобладаващото явление е както описах по-горе.
Важно понякога е да се замислим от къде сме тръгнали, защото всъщност то се оказва не чак толкова лошо място, и цялата ни критика към тукашните хора и живот може би е само плод на нашето желание да бъдем пак там, от където сме тръгнали. Тогава обаче аз се сещам за причините, поради които съм се разделила с България и няма как да ги пренебрегна и да се върна назад.

И аз се сдобих с новата операционна система на Apple. Естествено аз гледам на нещата в нея много визуално, но за повече информация свързана със самата система и как работи може да погледнете какво мисли Жоро по въпроса. Ето и моите първи впечатления от нея:
Много ми харесва как изглежда новият Dock (полето с иконките на програмите). Когато една програма работи, една малка лампичка свети отдолу (за сравнение, този ефект преди представляваше една обикновена стрелкичка). Също така начина по който се появяват документите и свалените файлове в Dock-a го намирам за много креативен. Това са така наречените Stacks които може да видите на снимката.
Друго, което ми харесва много е начина, по който можеш да разглеждаш файловете си. Без значение дали са документи, снимки, презентации или филмчета те се отварят във прозорец и със натискането на space bar-а можеш да направиш preview на филмчето(включително да гледаш филмчето), да разгледаш документа, да видиш презентацията, без реално да зареждаш програмата, с която по принцип би отворила филма, документа или презентацията. Това допълнение в новия Мак ми е много удобно, защото често искам да погледна кой точно беше този документ или коя точно беше тази снимка с това име, без да губя време и да зареждам програми само за едното preview.
Няма как и да не спомена много красивите нови теми във mail account-a. Те направо пълнят душата на хора като мен. Има цяла галериика с разнообразни теми за писма, в които можеш да качваш свои снимки да променяш заглавия и т.н. Въобще един красив начин да кажеш Весели празници на семейството си, да поздравиш приятели, когато си на почивка и дори за обикновените теми има един куп вариации. Например ако искаш да кажеш нещо на някои просто като бележка, можеш да избереш темата която изглежда като 3-Д лепящо жълто листче, което по принцип би лепнала на хладилника.
За Time Machine все още нямам какво да кажа, защото не ми се е налагало да използвам тази програмата, но някак си се чувствам добре че я има и ако случайно изтрия нещо важно винаги мога да се върна “назад във времето” и да спася това, което съм изтрила.
Spaces също е ново за Leopard. Аз специално не използвам повече от един десктоп, може би защото съм свикнала така, но за тези, които са фенове на повече от един десктоп работещи по едно и също време, вече могат да го ползват и на Мак.
Има още много нови промени, но на тях човек се радва, когато ги среща в процеса на работа с операционната система. Като например начина, по който търсиш фраза или дума в браузъра. Направи ми веднага впечатление че е подобрено, думата ти се highlight-ва в цвят, вобще изглежда различно, на по-високо ниво, но трябва да се види не е толкова лесно да се опише. Още повече че трябва да се знае какви са били нещата преди, за да се уцени промяната. Друго нещо, на което се натъкнах преди няколко дена беше, че можеш да смяташ във Spotlight. Като си напишеш числата и равно, то директно те препраща към калкулатора и ти показва резултата.
За тези, които се интересуват от всичко ново в Leopard може да отидете наMac OSX 300+ features.
Аз засега мога да кажа толкова. Много му се радвам на леопард-а, и ако се натъкна на нещо интересно около него задължително ще споделя.

Вчера вечерта след училище, с Жоро решихме малко да се разходим до близкия магазин Kmart. Това е магазин за всичко. В него можеш да намериш както хранителни продукти така и мебели за обзавеждане, козметика, офис материали, дрехи, играчки, риболовски принадлежности и въобще каквото ти дойде на ум. Магазините в Щатите могат да бъдат много странни за един чужденец от гледна точка на това къде можеш да намериш какво. Например, шатрата за двора която си купихме това лято си взехме от една тукашна аптека. Но това е една друга по-обширна тема върху която, ще се състедоточа някой друг път. Снощи с Жоро си търсихме няколко важни неща. Първото беше специална тавичка за печене на пуйка, тъй като решихме тази година да си изпечем една и да видим какво ще се получи. Все пак другата седмица имаме два почивни дни, защото е деня на Благодарността. С Жоро обичаме да си готвим и ще видим какво ще се получи. Второто важно нещо беше казан за киселото зеле, което искаме да си направим. Избора беше труден, но се спряхме на нещо като много голяма кутия с капак. Сега остава само да сложим зелето, вода и сол, и да чакаме да се вкисне, за да си направим едно хубаво свинско със зеле.
Така покупките ни вчера минаха много добре, и сега чакам с нетърпение да си хапна кисело зеле.

Ангел, Ангелина, Михаил, Михаила, Гавраил, Радка, Радко, Рангел, Райчо, Райна, Огнян, Пламен, Емилия, Емил и Милен.

Това са всички празнуващи днес на Архангелов ден.
Да са живи и здрави и най-вече нащият мил съквартирант Ангел.